Народът казва, че „най-добре се върши една работа, ако се върши със сърце“. Това важи за всяка професия. Аз избрах своя път и стигнах там, където ме отведе – учителската професия. Близо 40 години от моя съзнателен живот е свързан с Пето ОУ“Юрий Гагарин“.

Годините се нижеха една след друга и випуск след випуск заемаха своето място в сърцето ми. Работата с ученици, родители и колеги, винаги е носила много любов и удовлетворености. Няма нищо по- хубаво от това да видиш светлината в детските очи, да дадеш крила за полет.

Учителят е нашето начало!

Мария Костадинова

Като лястовица отдавна отлитнах… Но никога не забравих своето гнездо, гнездото на моето родно училище. Да бъда учител като г-жа Йовкова / светла и памет/ вече знаех го. Това бе мечта и ето че я постигнах. Не забравих посланието в последния ден – да се завръщаме, да помним и да градим!

Красивият полет след дългото учене ме връща отново и отново при незабравимите ми учители. Сега аз съм до тях, редом до тях и продължавам да се уча, да възпитавам, да бъда приятел! Ако трябва отново да се върна назад и да избера училище, пак ще е ОУ „Юрий Гагарин“.

Винаги пазете спомените за родното училище, защото те остават дълбока следа у всеки!

София Иванова

135 години са много време в с р а в н е н и е с човешкия живот. Но дали са много за едно училище, или са просто повод да поспрем за миг и си дадем равносметка з а д ъ л г и я и у с п е ш е н п ъ т , извървян от нашите предшественици, път, по който вървим и ние, път, по който ще тръгнат и потомците ни. За колко много радости, тревоги и вълнения могат да разкажат класните стаи, кабинетите, коридорите, приютили и формирали поколения жители на гр.Смолян.

Почти век и половина Основно училище “Юрий Гагарин” дава най-ценното на своите ученици- знанието . Това го прави богато с успехите, постигнати от учениците, богато с традициите, които има. Спомням си, когато аз бях възпитаник на школото. Колко много спомени се съживяват, повечето незабравими. Това училище ми даде старт в живота и искрено съм благодарен за това. Винаги ще нося в сърцето си спомените за първите мои учители и приятели. Искам да пожелая на всички, които празнуват, да запазят тази атмосфера на знанието и уверено да поемат по своя път, оставяйки човеци! Съхранявайте и пренасяйте във времето духовността – така нужна ни и днес!

Костадин Василев

Първият кръжок по фотография в окръга бе създаден през 1971 г. в V ОУ“ Юрий Гагрин“. В него участвали 12 ученици, един от които е известният фотограф в Смолян – Сашо Сарандалиев. Ето какво сподели той:

Това училище не отстъпва по нищо на останалите, защото цели 135 години съчетава вярата в доброто, дава знание, формира ценности и помага на хората в живота. Някои от възпитаниците на школото заемат престижни места сред обществения елит. Такъв е проф. Георги Манолев от випуск 1973 г. Повечето от училилите тук в миналото, днес са видни лекари като Хризантема Георгиева, Огнян Велев и др. За мен лично, това училище, носител на родопските традиции, ми даде много. Именно тук открих своята нестихваща страст към рисуването и снимането. Един старт, който впоследствие се оказа мое призвание. Създаващата се атмосфера е приятна, кара те да се чувстваш обичан и специален. Винаги ще си спомням за учителите, които ме научиха на четмо и писмо! Бъдете живи и здрави, не спирайте да давате тласък на знанието, както преди 135 години!

Сашо Сарандалиев

Трудно ми е да повярвам, че пиша тези редове за рубриката „…спомени…”. Може би, защото връзката ми с училище „Юрий Гагарин” не е само професионална, тя е по-скоро пожизнена и дълбоко емоционална. И това е напълно обяснимо – сред стотиците колеги и служители, работили в това училище, аз държа един своеобразен „рекорд” – мога да се гордея с най-дългогодишното пребиваване в него – цели 41 години! Тази връзка започна през далечната 1962 година, когато постъпих в първи клас, а това почти съвпадна с откриването на сегашната сграда на училището. Тук срещнах, поименно съм запомнил и добре познавам учителите – първостроители, които основаха нашето училище, създадоха неговия облик, изградиха невероятен колектив. Работната и емоционална атмосфера, която те внедриха, осигури уникална спойка между педагози и ученици. Спомените за училищния живот едва ли ще избледнеят в съзнанието на когото и да било сред нас. Това бяха учители – знакови личности, хора с изключителна визия за авторитета, висотата и мисията на училището. Затова в неговата летопис техните имена ще стоят като талони, трасирали пътя на няколко поколения възпитаници.

От есента на 1983 година съдбата ме свърза окончателно с него, вече като член на учителския колектив. Заредиха се години, изпълнени с вдъхновен труд, творчески кипеж, впечатляващи постижения и изяви, които утвърдиха името на училището сред най-добрите в нашия край. Заедно с моите колеги и ученици преживяхме незабравими мигове, радвахме се на завидни успехи, достойно преодоляхме много трудности. Всичките си усилия посвещавах на нашите ученици и милеех за съдбата на нашето училище. Моята учителска биография приключи през настоящата 2016 година, след 33 години, отдадени на родното училище! Това е съдба, която приемам като чест, защото пред очите ми израстнаха не само настоящите ученици, но и голяма част от техните родители и за всички тях съм искал да дам най-доброто от себе си.

Поздравявам моите скъпи колеги, моите прекрасни ученици, както и моя любим, незабравим шести клас – последния ми випуск като класен ръководител! Тук искам да изредя имената на всички вас, но тъй като е невъзможно – правя го в сърцето си, където ще ви съхраня завинаги.

На всички желая здраве, дръзновение и пътеводна светлина!

ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ, СКЪПИ МОИ !!!

С обич: Ваклин Бошнаков